Лунното езеро

-Би било добре,отначало да стане ден отново!-казах усмихната и със един замах отново стана слънчево и луната се скри.
-Приятно ми е,Лео! Значи ще ми бъдеш ученик. От сега да кажа,няма да бия.-казах с усмивка.
От вътре ме изгаряше и не се здържах.
-Е,Лео,щом си тук,обикновено тези първокрсници,които знам,поне когато и аз бях навашата възраст си имат гаджета. Как е при теб?-попитах,а въпроса ми беше адски бърз.

-Нямам си приятелка ,ако това искате да питате.Но пък за това се разхождом и се радвам на природата.

-Разходката никога няма да е вредна,но ще ти липсва,щом започне годината.
-А какви дарби имаш?-попитах леко заинтересована.

Лео се усмихна и погледна към едно листенце на земята ,присви очи и листенцето се вдигна в ръцете на учителката.-Това не е всичко!-каза той и погледна към езерото ,протегна ръкакам водата и изнигна малко вода във въздуха ,после я превърна във водно кълбо ,премести я над него и учителката ,след тавостисна ръката си в юмрук и водата се пръсна в капчици и разхлади и двамата.

Бях се намокрила,затова замахнах с ръка и духна вятър,който изсуши и двамата.
-Е,аз не го умея точно това. Макар и да изглежда лесно. Вдигаш си ръката и....
Не успях да довърша,защото от водата се надигна кълбо.
-Но как?-попитах смаяна.
След това си спомних. Онази нощ,когато имаше пълнолуние бях започнала да вия,а след това бях припаднала. Сигурно тогава се е случило.
-Е,да кажем,че имам нови сили.
След това издигнах кълбото и го направих във формата на дракон,който танцуваше грациозно над водата.
-И малко огън!
После от ръката ми се появи огън,който отиде до водния дракон и го окраси.
-И малко земен елемент и всеткавица и въздух.
Докато го говорех,всичко това окрасяваше водния дракон и беше станал наистина красив,какъвто не ги го бях представяла.
-Владея още и други неща.
Реших да не изброявам,защото не ми се искаше да се хваля.
-Трябва да имаш и още дарби. Например теликинеза.-казах с лек намек.
-Умея да чета мисли,така разбирам.-казах с усмивка.

Телепортирах се при езерото,времето беше доста студеничко и реших да не сядам ,че ще замръзна.Поразходих се из скалите и се натъкнах на един вълк,който или спеше или беше мъртъв.Реших да проверя ,клакнах до него и леко го побутнах....никаква реакция,повторих действието си и този път...

Криси усети че нещо я бута и изведнъж скочи на крака и се озъби.След като видя че е пейдж тя престана и се трансформира в човешка форма.
-Здравей Пейдж!Извинявай ако съм те стреснала.
-как си ти?Какво правиш ъук?
-Криси изчисти дрехите си и стана.

Стана ми ясно че животното не е мъртво,за разлика от мен,ако Криси се беше позабавила още малко с трансформирането
-Боже,Криси ти ли си,изкара ми ангелите!И благодаря че попита ,вече съм малко по-добре-отговорих на Криси
-Когато видя друго легнало животно ,напомни ми да не го пипам,дори да е мишка - помолих шеговито Криси

-Приемам да се поразходим - отговорих на Криси
- но за плуването ....ъм не съм много добър плувац- казах огорчено
-Така и не можах да се усъваршенствам като плувец,но мога да опиам
Вятъра подупваше прияно а ние с Криси вървяхме по стръмните скали близо до езерото

-М да и аз никога не съм ходила - казах на Криси
-Да отидам,може да има нещо интересно
Двете тръгнахме ,но по едно време предложих на Криси да се телепортираме ,че има доста път до там а и е малко хладничко

-Аз ще потичам като вълк ще стигна за 10 минути
Тя се преобрази и хукна нагоре
След като стигна половината тя спря да си поеме дъх -После продължи с все сили

-Е добре ,аз тръгвам сед минута че телефона ми звъни - казах на Криси и вдигнах.Нямаше никой от другата страна,затова реших да затворя.
-Сигурно е грашка - предположих и се огледах,направих една крачка напред и усетих че нещо се размърда под краката ми,докато се усетих скалата се срути и паднах надолу...

Усетих само някаква мека и приятна на допир козина,но не отворих очи,не защото не исках,а просто не можех.Чух че някой ме вика,беше Криси,дори и да исках не можех да й отговоря,беше странно чувство,усещах,чувах абсолютно всичко но не можех да помръдна нито да говоря

Криси ме прехвърли върху гъра си и хукна на някъде,намам представа накъде,тичаше много бързо и вятъра се усилваше все повече.Може би от това или от друг фактор малко ми помина и успях да кажа само
-Криси,добре съм -после пак се върнах в предишното си състояние ,но вече не я чувах

Кимнах на Криси,не я чувах добре ,но усетих че е притеснена и реших да адм някакви признаци на живот.Щеше ми са да не бях оставала мог повече на тази скала,дори да не бях вдигала и тъпия телефон,но съдба какво да правиш .Въздъхнах дълбоко и отново се отпуснах,надявах се че вятъря ще ме посвести

Дойдох отново на езерото. Обожавах това място,защото тук можеш да се чувствам като вълчица,макар и да внимавах да не изплаша някого,затова се преобразувах във вълк и седнах на брега,гледайки езерото.

-Оу...здрасти,Криси!-казах и се надигнах.
-Дойдох тук,защото това място е най-близо до кабинета ми. Какво правиш тук?