Вълшебната гора

Криси дойде тук за да разгледа.Тя ходеше между дърветата и размахваше пръчка ,така че около нея имаше цветя които се плетяха на венци и накичваха идващите и клоните на дърветата .Тя се забавкляваше така .След половин час тя легна на тревата и заслуша песните на птиците .

Втора спирка "Вълшебната гора" -имах си нещо като обиколка из замъка и това местенце беше наред след Лунното езеро.Беше прекрасно място,наистина магическо.Реших да поседна под едно дърво.Отпуснах се и се загледав в красотите на гората.Беше невероятно...Огледах наоколо,стори ми се че видях някого,май беше преподавател,но не исках да се натрапвам затова продължих да гледам

-Здравей Пейдж!-поздравих бодро аз.
-Как си ?
Криси беше станала и си играеше като променяше цвета на едно дърво наблизо .То първо беше зелено,след това стана лилаво а накрая стана синьо като небто.Криси върна предишния му цвят и се зае пак с венците .

-Хей Криси, здравей,не те познах.Ами добре съм горе-долу - отговорих на въпроса
-Ами ти?-попитах преподавателката - Хубава гледка,а?
Отбах едно листо от дръвчето над нас и започнах да го премятам в ръцете си.То беше много нежно,като коприна,странна работа ,помислих си,до сега не ми се беше случвало да попадна на такова.
-Какво е това дърво?-попитах с надеждата Криси да знае

-Супер съм !-каза Криси много ведро,сега тя замахна с пръчката си и косата и стана зелена.
-Незнам !Не съм виждала такова досега. Искаш ли да се разходим?Ох ... днес ми е едно ...Само гледам да променя цвета на нещо или да омагьосам малки предмети.Незнам какво ми става?
Криси за пореден път замахна неволно с пръчката си и ппътеката стана виолетова,след това тя замахна към дърветата и те станаха с цветовете на дъгата.
-харесва ли ти ?-попота Криси усмината

-Браво,радвам се че си добре!-казах радостно.
-Да да се поразходим -приех поканата-не мога да си обясня какво ти е ,може би просто обичаш да правиш магии - дори аз не си повярвах,не ме биваше въобще в съветите,особено напоследък.Видях как Криси превърна пътеката във виолетов цвят
-Невероятно,любимият ми цвят,ъм...може ли да ми направиш косата в лилаво,искам да видя как ще изглежда-казах през смях

-Нямаш проблеми-каза радостно Криси,замахна веднъж и косата на приятелката и стана лилава .
-Харесва ли ти ?-После сама Криси си направи косата във всички цветове на дъгата и през смях успя да я върне в първоначалния и цвят.
-Много ти утива лилавото между другото -каза вече по спокойно Криси

След като Криси ми "Боядиса" косата,взех един кичур който висеше на рамото ми и го погледнах,косата ми беше напълно лилава.Прихнах да се смея
-Боже мой,добре че наоколо няма огледало защото щеше да се спука ако се огледам в него.
След като смеха поутихна попитах
-Наистина ли ми отива?-в същия момент забелязах косата на Криси-Нее не я махай,така феите които обикалят из гората няма да се страхуват от нас....поне като сме започнали да го вършим до край

Криси остави косата си такава и прихна да се смее
-Наистина ли мислиш така?-попита през сълзи тя
-Наистина ще дойдат ,но виж колко е станало ,трябв ада вървя чао

пп.наитина трябва да тръгвам бб
пп2:сори за поста боби

-Да наистина-отново прихнах да се смея
-О наистина и аз мой ще вървя, или ще поостана-чао -отговорих на Криси и отново седнах под странното дърво.Започваше да се свечерява,но не ми се прибираше в училището,времето беше доста студено,но такова го обичах."Дали да не се покача на отова дърво"...глупости укорих се ,наистина имам нужда от психиатър,но какво пък ,никой няма да ме види,казах си и се качих на голямото дърво с надеждата да не падна


П.П:няма проблеми,чао

Леле какъв късмет....направо,да ме видят на дървото,чуствах се нелепо.
-Ъ ами да,всъщност не,качих се просто за,ъъ забавление-
казах на Прю
Телепортирах се пред нея и предложих да се поразходим,заото времето беше студено и межеше да замръзнеш на едно място

-Eто мястото - казах и дръпнах Прю за ръката-от тук се вижда всичко,езерото,училището,градината...всичко
-Не е ли прекрасно?-попитах Прю
-Та какво правиш ти тук-реших да я попитам- не ми се вярва да си дошла заради демон,поне това казва облеклото ти,оки не си решила да се биеш с токчета?!

Телепортирахме се при странното дърво под което седях преди.
-Прю какво беше това грозно чудовище-попитах я - май беше лазарен демон.Трябва да се върнем,не може да го пуснем да обикала на свобода в околностите на училището - казах набързо

-Дадено-казах и взех картата и кристала.-Поне имаме с какво да го потърсим,един нокът се заби в ръката ми-казах с ирония.Потърках го в кристала и започнах да го търся.
-Доста зло има около училището,кристала не спира да се върти.-след минута се закова на лунното езеро
-Хора открих го-заявих на Прю и Крис

Крис почти беше готов със заклинанието си.Прю трябваше да направи отварата и то бързо,за да не може демона да унищожи някой ученик...
Директора завърши заклинанието си и предложи да потеглят,но в този момент се сети нещо важно,което бе забравил да добави в заклинанието.След като го добави зачака останалите.

-Готова съм-надигнах глава от картата-но трябва да побързаме защото демона се движи
-Прю?Готова ли си?-попитах я нетърпеливо и зачаках отговор
Събрах набързо картата и кристала сложих ги в една чантичка
-За всеки случай,ако ни се изплъзне-поясних на Крис и Прю-за да има с какво да го потърсим отново

-Да тръгваме- хванах Прю за ръката и се телепортирахме

След 2 секунди отново се появи бяла светлина и ние се появихме в стаята
-Съжелявам забравих чатничката- извиних им се и онтново докоснах Прю,но преди да тръгвем се огледах да не сме забравили нещо,че не ми се връщаше отново в стаята