Стаята на Проф.Джейкъб Блек

Стана ми малко гадно винаги тя завършваше с някаква рана и то от мен.
- Извинявай принцесо винаги се получва така нейсках дате нараня. - захапах единия си пръст и се появи една капчици кръв.Сложих пръст на одрасканото и отбеляжах цялата раничка с кръвтами след малко раничката зарастна също така и ухапаното на пръста ми.
- Съжеляма.

- А от къде си сигорна че вече неси ? - попитах аз и се разсмях лекичко.Погалихя по рамото и казах.
- Мисля че има още останали тестове в сака взех твоя тъйкато моя го нямаше явно си ги объркала и вътре имаше един два теста за бременост още от както ходихме на почивка миналия месец те са вътре в сака.Хайде иди и разбери. - усмихнах се и я целунах по челото.

- Хайде де принцесо нетърпелив съм да разбера. - целунах я отново и попитах.
- Моля те. - направих се на малко момченце което се моли на майкаси даму купи някой играчка и отново се разсмяхме.
- Моля те. - казах аз все още смеейки се.

- Ами според мен ще е момче. - усмихнах се и продължих.
- Но съм съгласен и на една малка принцеска която да прилича на теб ще е адски красива.Ще я глезя ще и купувам каквото иска както правя с теб.Ще я пазя от лошите момчета който искат да я наранят или да разбият сърцето и. - целунах я по главата и попитах с тих глас.
- Ами ти красавице какво искаш момче или момиче ?

- Еми предполагам че след кат останах вълк съм станал малко по висок. - тя повдигна вежда и аз се разсмях.
- Добре де нараснах доста станах по тежък,силе,бърз,висок и още доста неща.Да пораснеш за няколко дни от 1.80 до 2.00 метра не е лесно. - тя е разсмя и аз я целунах.
- Обичам те. - гушнах я я целунах отново.
- Приятни сънища. - казах аз и тя ми пожела същото след малко и двамата заспахме тя беше згушена в мен.