Езерото на мечтите

Криси дойде тук но не заради езерото а заради това че беше решила че тук ще е новият дом на хипогрифа и Бъкбийк .Тя извади магическата си пръчка и с един замах направи голямо просторно ограждение до езерото после пак замхна и една торба мъртви мишки се изсипа на земята .Сле дтова Криси се провикна
-Бъкбийк ела момчето ми!
В този момент Хипогрифът долетя и се приземи меко .криси му отвори врата и след това влезе с него като го милваше .
-Тук ще е новият ти дом !
Сле дтова Криси седна на тревата а хипогрифът легна до нея.Дълго време седяха така .после Криси стана и се телепортира като се чу само едно "пук"

Третото място което исках да видя беше езерото на мечтите ,казваха че е прекрасно и не грешаха,наистина беше удивително.Беше малко мрачно,на пък ми харесваше.Огледах наоколо,очите ми се заковаха върху,една преподавателка,беше Криси.Реших да я поздравя,днес не я бях виждала
-Здравей,Криси, как е? - попитах я,но май не беше в настроение

Приземих се на една полянка с много цветя,беше гадно падане,но покрай демоните напоследък започвх да свиквам.Още си се излежавах,малко се понадигнах и отговорих на пребледнялата Криси
-Да,добре съм за разлика от цветята.-промърморих тежко
-Май ме помисли за демон,а? - попитах Криси която беше дошла да ми помогне да стана.

-Няма нищо,аз съм виновна ,не трябваше да изниквам така - казах гузно,настанявайки се отново на полянката
-Ако мога да помогна с нещо,само кажи - предложих на Криси
-Какво е това същество което те преследва?-попитах - ако искаш не отговаряй,не искам да се меся ако е нещо лично.И ако искаш мога да си вървя,ако ти преча само кажи?

-Добре,със сигурност ще се справиш с него-насърчих я малко,в момента който изрекох тези думи Криси падна на земята.Приближих се до нея и започнах да я дърпам за ръката,успях да я подпря на едно дърво ,но тя не даваше признаци че е будна.
-Криси,какво стана,чуваш ли ме ,кажи нещо! - казах докъто я държах за раменете,тя не отговаряше
-Ще се оправиш,чуваш ли,всичко ще бъде наред
Положих ръце върху Криси и се надявах да я излекувам, силата се задейства и...

-О слава богу,добре си.Да най-добре иди да си починеш-съгласих се с Криси
-Можеш ли да вървиш?-попитах я притеснено
Вятъра поутихна, и изведнъж стана малко по-тихо от обичайното
-Да те изпратя или искаш да повървиш сама?

ІЩе стигна невредима-окуражи я Криси и тръгна

пп.сори боби ама няма какво друго да напиша

-Надявам се,ще се чуем по-късно предполагам-отговорих и се загледах след Криси,надявайки се да е добре.
Седнах на полянката,близо до езерото и ми се щеше да завали,исках да се намокря,чуствах се странно.Останах още малко и ето че мечтата ми почти се сбъдна,вятъра задуха доста силно и започна да ръми...

Реших отново да се поразходя...този път избрах "Езерото на мечтите".Телепортирах се и седнах близо до езерото,но валеше като изведро..тогава реших да се скрия под някое дърво в очакване,че дъжда ще спре все някога.Седнах под 1 дърво,знам че от една страна е глупаво да се крия под дърво,когато вали,но...И какво да видя Пейдж..отново..тук има нещо гнило помислих си аз.Много се зарадвах отидах при нея и се надявх да не я изплаша,защото и тя се криеше от дъжда.Пристъпих бавно и я попитах:
-Хей,здравей да не те изплаших?

Наслаждавах се на гледката от падащия дъжд,когато някой ме поздрави.Не беше нужно да се обръщам ,знаех че е Фийби,познавах гласа й.
-Здравей ,не не си ме уплашила-казах й-но се чудя какво правиш тук-попитах Фийбс-вали като из ведро.
-Ела седни до мен,ще те намокри-Предложих като се преместих малко настрани

-Ами..нали знаеш,скуката надделя-казах заеквайки.После седнах до Пейдж и започнах да я разпитвам..
-Ами ти какво правиш тук,ще настинеш-казах майчински.
-Какво ще кажеш да си продължим лова-попитах с ококорени очи.

Хей защо заекваш,студено ли ти е?-попитах Фийбс - Няма да настина "мамо" - казах и но не успях да се усмихна.единственото нещо което исках да правя в момента бе да наритам някой,за предпочитане демон и в същия момент Фийбс предложи да продължим със добрия стар лов на демони
-Четеш ми мислите,сигурна ли си че не си телепат?-попитах саркастично Фийби

-Ще ми се -казах аз
-Не ми е студено просто се запънах -добавих саркастично.
Като чели дъжда взе да спира..ставаше идеално за лов на демони.Толкова ми се искаше да намеим някой по-силен,че усещах празнота в гърдите си.За това исках час по-скоро това стане и попитах Пейдж..
-Хей,нямаш ли желание да поритаме някои демонски..сещаш се-попитах невинно.