Скритата градина

Гери влезе в градината заедно с Артур.Те оживено обсъждаха домашното и по изучаване на силите и това по билкология.Арти много беше харесал идеята за проклятие за летящи сополи, а Гери смяташе че в сериозните домашни(каквото трябваше да е нейното) не се пишат такива прости и леко глупави заклинания.
-Ама Гери,г-жата каза проклятия значи и летящите сополи са включени-измърка ухилено Артур.
-Вече го написах без това заклинание и ще си остане без него-отсече Гери.-Да обсъдим билкологията.Нямам повече време, а незнам какво да пиша.
Двамата се покачиха бързо на едно високо дърво.От върхът му се виждаше почти цялата северна част на градината.Гери се настани на един дебел клон, а Арти седна срещу нея.Изведнъж ухиленото му изражение се промени.
-Погледни там.-Котето посочи с лапа към голямо открито място в градината.Там гореше огън.
Изведнъж силен порив на вятарът разтърси клона на който стоеше Гери.Той се разтърси,Гери се олуля,загуби баланса си и се харзулна от клона.В последният момент тя се хвана за клона и се заляля.Висеше на три метра и половина от земята.
-Гери!Добре ли си?Дръж се здраво-Арти онемя от щока.В първата минута тя стоеше срещу него а сега висеше на твърде голяма за нея височина.Пуснеше ли се щеще да пострада.Освен ако...-Гери превърни се в котка домашна малка котка.Веднага!Само така ще успееш.
Гери осъзна-котката беше най-добрият и вариант в момента.На мига се превърна в котка,пусна се и полетя към земята.Уплащи се.Та тя нямаше навиците на една котка.Секунда по-късно простите и рефлекси я обърнаха и тя се приземи леко на краката си.Арти дотича моментално,слизайки от дървото.
-Слава богу.Здрава съм.Арти ти си гении.-Гери се трансформира пак в човек, дигна го и го притисна към себе си.После се затичаха към мястото където видяха огъня.Изведнъж заваля изведро.Той не изгаси огъня.Гери веднага се досети че този дъжд беше магически.Фактът че валеще из ведро а тя не беше много мокра.

-Здравейте.Благодаря-наистина се постарах за това домашно и се радвам че ви харесва-Гери също се усмихна.Котето и излезе напред за да се представи.
-Да аз съм Артур,но това май вече е ясно.-Той се усмихна малко неловко.После пак се ухили и добави:
-Понякога и помагам с домашното ако не се сеща,понякога спасявам живота.Нищо работа.
Котето отново се засмя.Аз го погледнах многозначително.Той отново се засмя но не каза нищо.
-Е случвало се е и той да ми е полезен освен като компания понякога-аз също се усмихнах.-Вие май бяхте леко ядосана преди малко.
Добавих аз.Не знаех какво друго да кажа затова изчаках отговора на учителката.

Гери взе чашата и отпи.Наистина беше доста вкусно.Арти също мислеше така защото евднага започна да хапва.Те не бяха яли много днес и малката закуска им се ослади.
-Благодаря.Предметът ви наистина е много хубав.Аз харесвам силите си и обичам да ги използвам.Затова предметът ми е интересен.
Гери беше напълно искрена като казвайки това.Тъкмо беше решила да тренира способностите си по-късно.Тя си беше по практическите задачи.
-Това е един от най-интересните предмети.Всъщност напоследък не караме голяма част от часовете.
Оплака се Гери.Тя не искаше да нахалства пред учителката, но тя се държеше много мило.Разбираше я.Те се срещаха вече доста често и Гери я чувстваше като приятелка,не като учителка.Те харесваха това място може би защото беше много уединено, далеч от погледите и можеше просто да си починеш от ежедневието.Гери се радваше че Криси идваше тук също.

Реших да се възползвам от хубавото време и да се разходя из скритата градина.Вървях си по покрайнините и съгледах Криси заедно с едно момиче.Реших да видя какво става и се приближих към тях.
-Здравейте-поздравих преподавотелката и ученичката
Те ме погледнаха учудено
-Извинете,прекъсвам ли нещо?

-Благодаря-казах на Криси и взех чашата
-Добре съм,не се оплаквам,а вие как сте?-попитах Преподавателката и Гери.
-Нещо ново?Интересно?-продължих с въпросите
Времето беше страхотно,нито топло,нито пък студено,идеално за разходка

-Ами и при мен така,който иска да идва,за тях си е,после на тестовете не знам как ще се справят-отговорих на Криси
-Искаш ли да се поразходим малко?-попитах преподавателката - днес няма часове и учениците са плъзнали навсякъде-казах и се усмихнах на Криси

-Където искаш,нямам претенции-казах на Криси - само да няма демончета,защото напоследък ми писна от тях
Последва дълго мълчание,чуваха се само стъпките ни и птичките които пееха наоколо
-Хубаво време ,нали?-наруших мълчанието

-Добре,при дървото-съгласих се с Криси
-Аз мисля за се прехвърля-отговорих
-Но ако искаш може да летим,нямам претенции
Вече се смрачаваше,градината изглеждаше по-страховета от обикновено...зачаках Криси да отговори

-Добре и аз-казах на Криси
Тя се телепортира веднага "е и аз да тръгвам" казах си наум
Прозях се и се телепортирах при Криси