Дървото на желанията

Професор Блейк дойде тук за да види дървото.ТЯ знаеше легендата за него и затова се надяваше скоро да цъфне.Тя седна на тревата и свирна силно.В този момент се появи совата и Хедуиг .Тя надраска една бележка после я згъна и я върза за крачето на совата .след като Хедуиг отлетя Професор Блейк се загледа в небето загрижена.

Даун като новодошла ученияка реши да разгледа, стигна до дървото и видя професор Блейк.
- Здравейте професор Блейк! Виждам, че и вие се надявате да хванете момента на цъфтежа, както мен. - каза Даун и седна на тревата до професор Блейк.

-Здравей Даун!Всъщност си почивах ,защото дървото цъфти всеки месец на 15я ден .-казах спокойно аз-Какво те води насам?

-Ми реших да поразгледам, но след онази случка с падането, станах много по-внимателна и предпазлива. Нямам търпение да започне учебната година, защото се обзаложих с как, че ще бъда отличничка, обаче тя не ми вярва Но за жалост все още не мога да контролирам силите си :(

Офф топик- diditooo8, струва ми се, че си в моя кабинет да ти почиствам раната? Как става това, че си на две места едновременно?

Спокойно ако посещаваш моите часове ще откриееш колко е лесно.-каза Криси усмихната-0Иначе и аз нямам търпение да преподавам .Как се казва сестра ти?-попита Професор Блейк заинтересувана .

- Сестра ми се казва Елизабет, но аз и приятелите й, й викаме Бъфи. 

Edit: Инак дойдох до дървото, след като излязох от кабинета ви професор Хийтън

Криси свирна силно и от небето се чу пляскане на крила,когато погледнаха нагоре водяха красив хипогриф койтто се приземи леко и плавно и застана до професор Блейк.
-Това е моят хипогриф-каза Кристина ,като видя разтревоженият поглед на Даун-Той ми е домашен любимец .Искаш ли да го погалиш ?

- Уау много е красив. Ама ме е страх да го погаля, че какъвто съм карък да не остана без ръка - каза Даун и се почна да се хили истерични, но като видя как я гледа професор Блейк престана да се хили и се изчерви като домат.

-Няма да ти нарави нищо -каза Кристина-Просто трябва да се поклониш пред него да тго изчайкаш да ти се поклони и тогава да го погалиш .-каза прфесор Блейк все едно е лесна работа.

Прочетета правилата!!!Без две места,а и с рп-та над 3 реда!!!

-Казах ли ти че е като котенце ,много е добричък-каза Криси -отгледала съм го от малък и му имам доверие .-тя извади магическата си пръчка и с един замах пред него се изсипаха много мишки с които той се нахрани и легна доволно .-Ако искаш понеже приятели чакат бебета от моя хипогриф може да ти дам едно ,но само ако директора позволи-заговори сериозно Криси-Да знаеш това не е шега работа изисква търпение !!!-След като свърши Професор Блейк се облегна на Бъкбийк и се загледа в небето .


пп.ок боби

-Много ясно, че искам. Но кой ще говори с доректота? А пък и трябва да питам тати дали дава, а пък ако не дава ще го дам на баба, защото тя винаги е мечтала да има хипогриф за домашен любимец. Мисля да напиша някое писмо на кака, но незнам какво да пише в него...охх...Ще ми помогнете ли да измисля нещо? - попита Даун и извади лист и перо - Като начало ще й напиша, че много ми липсва, но нататък незнам какво да напиша

Професор блейк вече говореше сериозно
-Ако искаш да и9маш хипогриф ще трябва не само да ти позволят .Трябва да знаеш как да се грижиш за него и как да го обучиш.Може да помолиш преподавателя по ГЗСМ (грижа за магическите създания ) да ти дава частни уроци нма тази тема-Криси се усмихна а после допълни-А за писмото може д и напишеш за хипогрифър,малко хора са се доближавали толкова близа да хиогриф

Криси дойде тук и седна да пиогледа цъфтежа на дървото.Тя се преобрази във вълк и се загледа във водата.СВетлината от дървото я огряваше .Беше много красиво.
ТЯ го погледа .Псле отиде до една скала близо до дървото и легна.

Дойдох при Дървото на желанията. Бях с черна мантия,която покриваше лицето ми и само кафевите кичури се виждаха. Тези мантии бяха на клана Волтури и бяха адски специфични. Вървях бавно и плавно с лека,едва доловима походка. След това стигнах до дървото и леко надигнах глава.

Последвах Криси при дървото на желанията.Беше много хубаво място,под дървото на меките листа,паданли от дървото седеше Криси и ме чакаше
-Ето ме,съжелявам че се забавих-извиних й се и седнах до нея
-Мястото наистина е удивително,не бях идвала до сега!

-НЯма нищо.-каза Криси и се обърна към нея
-Наистина ли не си идвала тук?-попиота изумена тя
-Е това е дървото-каза тя и се засмя
-Знаерш ли историята за дървото?-попита Криси и се загледа в листата на красивото растение

-Да наистина не съм идвала-отговорих на изумената Криси
-Да дървото!-повторих по нея-за историята мисля че съм я чувала,но не пречи да я разкажеш отново,имам смътни спомени за тази история,чувала съм я,но не съм сигурна дали я помня-отговорих на преподавателката и зачаках да чуя историята за да видя до колко си я спомням