Гората на прокълнатите

Крис започна да търси демони,а по него и леля му...
Изведнъж се чу шумолене в храстите,но за щастие беше само Бухал.
Пейдж забеляза демон,който се мутаеше наблизо и племенникът й забеляза това...
Той набързо изблъска леля си,за да не бъде наранена и стисна юмрук като видя гърченето на демона,който набързо се справи с това и атакува директора.Учителя изхвърча няколко метра назад с малка рана на ръката..

Изправих се набързо,племенника ми беше ранен,от една страна се ядосах ,но от друга се зарадвах че сме намерили демон.Огледах се наоколо,видях един кол и извиках за него,той де появи в ръката ми и го запратих по демона раних го нарочно исках двамата да се справим с него.Демона лежеше на тревата хванал се за раната и ни гледаше гневно.Помогнах на Крис да стане и предложих
-На теб се пада честа да го довършиш! - демона не беше кой знае какво,но явно беше добре обучен
-Давай ти си - побутнах Крис с лакътя

Крис се зарадва и веднага гневно стисна юмрук и заговори....
- За кого работиш?!Триадата отново ли е жива?
- Няма да ви кажа,вещицо и вещеро...
- Отговаряй!!- Крис се ядоса и продължи да стиска юмрук,а демона все повече се зафушаваше
- За кого работиш?????
- Върви по дя*олите - изкрещя демона и запрати Директора в едно дърво,а след това направи същото и с Пейдж

Не очаквах това...демона още беше жив,но защо ли е толкова силен ,помислих.Станах с леко накуцване и погледнах Крис,беше в безсъзнание.
-Ти мръсен плъх,няма да нападаш семеиството ми или....
-Или какво-прекъсна ме демона
-Или това-отговорих забивайки едно желязо в корема му.Демона изкредя и се разпръсна на хиляди парченца
-Много здраве на Триядата от нас-казах и се отправих към Крис.Побутнах го
-Добре ли си-попитах но без отговор-Дано да се получи-помолих се на Бога.Положих ръце върху главата му ...нищо не стана
-Хайде де за Бога - продължих ,след минута се получи
-Как си?-попитах племенника си,докато станах от земята с накуцване

- Добре,но леко разучарован,защото винаги ми се изплъзват демоните и скоро май няма да убия първият си демон...
Крис видя,че Пейдж накучва и заговори:
- Ей,добре ли си?Какво се е случило с глезена ти и защо кървиш?! - със страй гледаше учителя притеснен за живота на леля му

-Ще намериш,не се безпокой,с нашия късмет няма да ти се изплъзнат-отговорих на Крис
-Добре съм не се тревожи,лека драскотина,ще се оправя.Е унищожихме един демон,прекрасно,чувствам се като нова,но май трябва да се прибираме ,че стана късно-предложих прозявайки се
-Какво ще кажеш?

Гери се тичаше към вътрешната част на гората.Артур бягаше след нея.Те се стрелкаха между дърветата.Изведнъж Гери забеляза малко празно място,обградено от дървета и осветено от слънцето.Тя спря там.Артур спря задъхан до нея.Гери беше дошла тук за да тренира способностите си.Искаше да тренира инстинктите си в образа на различни животни, а по-точно на котка.Образът който беше спасил живота и преди седмица.
-Трансформирай се-Изрече ясно тя и след секунди вече беше котка. Красива и елегантна сивкава котка с тигрови шарки.-Хайде, Арти сега ти си учителят.
Артур застана пред нея бавно и горделиво.
-Като начало трябва да се научиш да пазиш равновесие добре и да се катериш.Хайде.Онова голямо разклонено дърво е подходящо.
Те се затичаха към него.Гери подскочи елегантно.Харесваше и да е котка.Тя започна да се катери внимателно и бавно.Не беше трудно, само трябваше здраво да се държи с ноктите на предните си лапи и да се придърпва с задните.Накрая стигна до мястото където се разклоняваха клоните.Тръгна бързо по един дебел клон.Краят му се сплиташе клоните на другите дървета.Тя бързо се прехвърли на друго дърво.Размаха опашка и тръгна към стеблото на дървото.После подскочи надолу,завъртя се и се приземи леко на краката си.Харесваше и да е котка.Спря.Арти се приземи до нея.
-Бързо схвашаш-каза той.-Наистина справяш се доста добре.А сега да пробваме бързина.Хвани ме.
След тези думи Арти се затича бързо,покатери се на едно дърво и скоро вече беше далеч.Гери тръга внимателно и грациозно след него.Тя ускоряваше скороста си,завиваше и балансираше с опашката си.Харесваше и.След десет минути те вече бяха доста навътре в гората. Гери оспя да настигне Артур,но забеляза че започна да се смрачава.
-Арти трябва вече да се прибираме.Имам чувството че ще се загубим.
Казах аз и се огледах.През листата се процеждаше слаба зеленикава светлина.Тогава Гери видя странен,блестящ предмет наблизо.Приближи се до него.Превърна се отново в човек и го вдигна.Беше красив планински кристал в обков от бяло злато.Веришката му беше от примесено бяло и жълто злато.Гери беше запленена от красотата му.Арти дойде и го погледна.
-Красиво е-каза той.
Да,прав си-кимнах аз и го прибрах в джоба си.-Как ще се върнем в училището?
Попитах аз.В главата ми се оформяше крилата идея.Не изчаках отговора.Трансформирах се в орел и се издигнах над гората.Бяхме на около километър и половина западно от сградата.Скоро щеше да се стъмни.Бягайки те нямаше да стигнад навреме в училището.Щеше да им онеме поне двадесет минути.Вечерният час щеше да настъпи скоор.Нямаха време.Гери се спусна при Артур и каза.
-Арти имам идея но не съм сигурна че ще успеем.Рисково е за теб.
-Няма значение.Давай.
Гери го хвана внимателно с ноктите си и полетя.Изведнъж из гората се чу шумолене,демоните ги усетиха.Гери побърза да отлети.Опасни демони се стрелкаха към небето за да ги хванат.Гери се изплъзваше на косъм.След десет минути Гери спря пред входа на училището,пусна Арти и отново се превърна в човек.Трепереше от стреса.Беше и трудно да свикне,но беше успяла нали.Те тръгнаха към стаята си.