Лунното езеро

-Ами,не благодаря. Предпочитам да седя,но благодаря за предложението,все пак.
-Вчера имаше ли писъци?-попитах засмяна.

- Уааау! Това място е... вълшебно! - каза Клеър и се огледа. - Водата е много чиста, а и тези скали! Направо е страхотно! Ела да седнем тук.

Клеър се засмя и отговори на въпроса:
- Живея в Лондон, заедно с баща ми, в нашата огроомна къща. Като дворец е! Ако искаш през ваканцията можем да отидем там да ти я покажа, Ако не си запланувала нищо? Ще има и отделна стая за Дерек!

Проф.Халиуел реши да се разходи,за да намери ново демонче,което да унищожи...
Мъжът не намираше нищо,но тогава се сблъска с Даун,която си говореше с Клеър..
- Здравейте момичета,как сте ? - запита директора като се доближи до двете второкурснички

Лунното езеро ми навяваше ложи спомени,но пак дойдох тук ,явно съм мазохистка ,мислех си .
Огледах се наоколо и видях Крис.
Ккаква приятна изненада,отидох до него и го тупнах по рамото,тогава той

- О,здравей Пейдж..Как си днес?Малко на лов а?! - директора сипеше въпросите си като съставки в котле...
Изведнъж се появи и новата ученичка,която бе нападната от демон,но Пейдж и Крис бързо й се стечоха на помощ...
Демона изхвърли Пейдж назад към камъните,второкурсничката към поляната,а директора към дърветата,но тогава....

Издадох някакъв звук подобен на пъшкане и станах
-Какво по дяволите си ти ?-попитах демона
-Трок!
-Трок така ли....хммм Чуйте думите сега,чуйте моята молба,Трок разкарайте от тук,изпратете го в край дру....
Не можах да довърша заклинанието и Трок ме изхвърли пак назад

- Злото наближава,тъмнината да задържи.Покрийте ни с вашата защита!Защитете ни със силите добри! - изрекох заклинанието след като станах,но Трок стоеше без драскотина,явно бе нужна силата на 5,но в момента беше само на 2.
- Глупаци сте вие смъртните! - засмя се демона и изхвърли Крис към Пейдж

-Не сме по-големи от вас изчедия такива-исках да вбеся Трок ,понеже пишеше че се самоунищожава когато е бесен
-Крис добре ли си - попитах пъшкащия мъж до мен
- имам идея ,ако го вбесим достатъчно може да е склонен на самоубииство

- Ей миризливец такъв!Какво става?!Да не би да се страхуваш от нас??? - заспя се подло директора и започна да го мята насам - натам с телекинеза
- Демона изглеждаше леко ядосан,като започна да мята кълба по Пейдж и Крис....
Преподавателката използваше телекинично телепортиране по кълбата като се подиграваше на демона,че неможе да олучи,за да може да го ядоса...

-Глупав,некадърен идиот,майка ти беше мръсно чудовище и вонеше ужасно-опитвах се да ядосам ТроК
Всиччки се ядосваха когато заговориш за майките им,демона продължаваше с кълбата,но не успяваше да ме уцели
Крис го запрати с телекинезата си в едно дърво,но демона стана веднага и неочаквано ме запрати с едно кълбо

-Некадърник,не можеш ли да ме убиеш-предизвиквах демона,който беже позеленял като тревата
-Правиш се на силен,в книгата ише че се изисква силата на 5 за да бъдеш унищожен,но не е така,ти дори не заслужаваш да бъдеш там.
Демона се разгневи и започна да вика,въртейки се в кръг, хвърляики огнени кълба.
-Сриите се -извиках на ученичките - става напечено.

На Крис му се отдаде възможност да помогне за унищожаването на първият си демон и стисна юмрук като започна и да задушава демона...
Трок избухна и се разпиля във въздуха,а директора от ударната вълна изхвърча доста назад и падна върху едно дърво,което се разцепи на две и падна върху него ( върху Крис)

Видях как Крис падна и върху него се стовари дебелото дърво.Студена вълна лина през тялото ми,той не мърдаше,дали беше...не не е ,не може да е..
-Крис как си?-попитах преподавателя,не получих отговор,опитах да поместя дървото но не стана
-Добре да опитаме така - използвах телекиничното телепортиране да да го измъкна от капана.
-Добре си,добре си...

Крис не отговаряше,а под него се стичаше кръв,която бликаше от тялото му...
Пейдж започна да го лекува,за да го спаси,но все още нищо не ставаше...
Двете ученицички я попитаха дали директора е добре

-Лекувай-говорех на силата си като чели ще ме чуе
-Не е добре ,но ще бъде,обещавам-отговорих на ученичките,как можех да обещая нещо подобно,но нали трябваше да и успокоя
Крис не помръдваше,нито дишаше.Обърнах го по гръб,откъм раната и съблекох горнището анцуг,превързах раната,но какво от това,той не дишаше..
-Ще се оправиш,нали,чуваш ли ме-продължавах да му говоря
-За какво са ми сили като не действат-казах със сълзи и погледнах нагоре към небето,като че ли чаках отговор

Ръцете на професорката започнаха да светят,а раната на директора започна да изчезва.
-Какво стана?! - запита директора като се изправи и видя двете ученички,които бяха наблизо и
Пейдж,която явно бе спасила живота на професора.