by Пейдж Матюс Халиуел Нед Сеп 06, 2009 9:16 am
-Да наистина-отново прихнах да се смея
-О наистина и аз мой ще вървя, или ще поостана-чао -отговорих на Криси и отново седнах под странното дърво.Започваше да се свечерява,но не ми се прибираше в училището,времето беше доста студено,но такова го обичах."Дали да не се покача на отова дърво"...глупости укорих се ,наистина имам нужда от психиатър,но какво пък ,никой няма да ме види,казах си и се качих на голямото дърво с надеждата да не падна
П.П:няма проблеми,чао