Лунното езеро

-Хъм...тук май имаше пещера ,ако искате да проверим там,може някой страхливец да се е скрил.-предложих на момичетата
-И да се молим че ще е малко по-силан ,не ми се иска просто да го "гръмнем" без екшън.
-Каво ще правим,тръгваме ли към пещерата?

-Надявам се да ги уплашим-казах засмяна
-Добре нека тръгнем..и дано наистина да е по-силен омръзнаха ми аматьорчетата..казах и се телепортирах..
-Е поне този път не нагазих калта-казах си аз и зачаках другите
Докато ги чаках огледах хубаво пещерата,нищо особено обикновенна пещера,но се надявах да е дом на някой демон

-Е,тоя път ме изпревари-казах си и се прехвърлих
-Тук-отговорих след като се телепортирах при Фийбс
- Да обявиме началото на бунта-казах побезоносно--а ,между другото Фийбс,тябва да помолим Криси да боядиса косите ни в по-ярки цветове за да светим в пещерата,че е доста тъмничко,а не взехме фенери

-Добра идея,Пейдж-казах и се обърнах кум Криси
-Криси,ако може направи моята коса светло синя-попитах и погледнах към Криси
Надявах се не се правим на клоуни напразно..и зачаках Криси..да ме превърне в "плашило"..всичко беше доста спокойно..

-Мен в искрящо виолетово ,моля-заявих като чели си купувах срене от магазина
-Оу много ти отива така Фийбс - казах на синьокосата си приятелка ,
докато очите ми се пълнеха със сълзи от смях

-Мерси,мерси-заявих като хванах кичур коса и го поогледах..
-Браво,Криси,точно този цвят исках-казах засмяна.
-Мисля,да не си губя повече времето и да вляза 1-ва,хайде вече започнах да се изнервям-казах като се опитвах да накарам момичетата да тръгваме вече..

Дойдох на езерото. отново бях във вълча форма. бялата ми козина се вееше от вятъра и това ми доставяше удоволствие.Почувствах странна миризма. Беше нещо,между човек и вълк. когато се приближиш,видях,че това е вълк. Обърнах глава и го загледах. Бях готова да нападна,ако се наложеше,но ми беше любопитно кой е и какво прави тук.

Щом се озъби ми стана ясно,че не ме приел много добре,затова му отвърнах със същото.

-Aз съм Кира дарк или Червена Луна.-казах,докато ръмжах. Но по едно време се спрях.
-Коя си ти? Знам,че си момиче,защото си ми позната. Кристина?-попитах невярващо.

-Аз съм върколак от повече от 5 години. Няма нищо за учудване. Тези,които ме познават го знаят. Спокойно,няма да те нараня,освен ако не ме накараш.-казах със спокоен глас.

-За Луната ли мислиш?-попитах,защото я видях как гледа към небето.
-Аз мога да реша проблема.
Погледнах нагове и времето се сммръчи,а Луната изгря.
-Мога да контролирам времето. Така харесва ли ти?

-Да много е хубаво времето когато луната е изгряла.
-Мерси !
Вълчицата застана на една скала и вдигна лапа ,после зави.

Аз се трансформирах в човек и седнах на земята,но след това погледнах към Езерото,където се отразяваше луната. Не можах да се стърпя,преобразих се и побягнах към водата,на оново място,където бях предишния път. След това и аз започнах да вия,като Криси.

Лео се разхождаше и чу войовете.-Майчице ,какво беше това?-той побягна обратно ,но се спъна и се преби.(В безсъзнание)

Видях,че едно момче падна и се втурнах бързо от езерото към мястото,където той беше паднал. По пътя се трансформирах в човек и стигнах до него.
-Божичко!-казах смаяна.
След това хванах главата му и използвах способностите си,за да го съживя от безсъзнание.
-Добре ли си?-попитах загрижена,когато видях,че отваря очи.

Когато Лео отвори очи се сепна и попита-Къде съм? Чух вой и после се събудих тук.-Лео бърза се изправи и благодари на добрата жена.

-Ти си на Лунното езеро. ДА,чул си вой! Това бях аз.
След това се трансформирах във вълк и после обратно в човек.
-Мен няма как да объркаш. Аз съм бяла вълчица и моеш да ме познаеш лесно.
-А...забравих да се представя. Аз съм Кира Дарк. Преподавател по Драконология.

-Приятно ми е госпожице Дарк! Аз съм Лео Халиуел ,първокурсник и бях тръгнал да се разхождам и да опозная околностите.-каза лео и тръгна към водите на езирото.